Пътища и Главни Аркани

Тази статия идва с подкрепата на няколко отдадени на Таро личности. 

Диди Димитрова – таролог, администратор на Таро група в социална мрежа

Илиана Иванова – приятел на Таро

Христина Лечева – приятел на Таро

Полина Миткова Димитрова Керезова – приятел на Таро

Мария Запринова – приятел на Таро

Пепа Маринова – приятел на Таро

Самите пътища на Дървото на Живота понякога са изобразени като обвити със змии – това е пътят на Змията, спомената вече като змия на мъдростта, или изкачването на човека към върха на Дървото. Минавайки от един път на друг, човешкото съзнание постепенно се въздига към Кетер, добивайки на всяка стъпка това, което пътят съдържа в себе си. И целият Път на Змията, според Мазерс, се оказва описан от Главните Аркани в Таро, превръщайки колодата в описание на магическо посвещение и духовен растеж, особено при разчитането на картите в обратен ред. Пътят от Света до Глупака – това е Пътят на Змея на Дървото на Живота, път на постепенно усъвършенстване, на растеж от най-ниските области на съзнанието до най-високите.

Пътят на Змията на Дървото на Живота
Пътят на Змията на Дървото на Живота

 

Числовите карти се състоят от десет ранга и сами по себе си представляват десет Сефирот (*Сефирот е мн.число на една Сфира) – Аса, първи ранг, съответстващи на първа Сфира, Кетер. Двойки – Бина, и така до десетките, пребиваващи в Малкут. Във всеки ранг има карти от четири бои. Затова Кабалистичното значение на числовите карти отговаря на проявлението на Стихиите в съответстващата им Сфира. Например Двойка чаши отговаря на втора Сфира и стихията вода, тоест – вода в Хокма. Тройка меча е въздух в Бина, Десетка жезли – огън в Малкут, Десетка пентакли – земя в Малкут.

И тук може да се зададе въпрос. При Дървото на Живота най-голямо значение имат Сефирот – те са обективните състояния на битието и човека, докато пътищата са само преходи от едното към другото. Те нямат такава важност в Кабала, както Сефирот. В Таро, напротив, Главните Аркани характеризират най-вече висшите влияния, които се намират извън пряк човешки контрол, а числовите карти – това са ежедневните, мунданни събития и постъпки. Та, защо Главните Аркани са унаследили Пътищата в Кабала?

Дървото на Живота и Таро са подобни, но не идентични. Дървото на Живота описва цялата Вселена и процеса на световно сътворение, а картите Таро са предсказателен инструмент, чието главно предназначение е да описват живота на човека. Таро е Кабала, приложима към отделния човек и неговата личност, а не към вселенската структура. Малките Аркани са събития, реално проявили се в света, любов и скръб, победа и поражение, печалба и загуба. Те са конкретни, обективни факти, възникващи тук и сега, характеризиращи проявлението на силите на Сефирот и Стихиите в човешкия живот. Всеки Главен Аркан е сила, предизвикваща изменение в света и човека, изменяща ситуацията и водеща до преход от една статична позиция в друга. Това се отнася и до опита, който човек добива при такъв преход.

Значенията на Малките Аркани до голяма степен (но не напълно) зависят от техните кабалистични положения, а ранговете на числовите карти имат общи черти, които са продиктувани от символизма на онези Сефирот, с които тези рангове са свързани.

Асата пораждат всяка боя – те са източникът на своите стихии. Те са свързани с Кетер, от която произхождат всички Сефирот. Това е най-чистото, но все още в нищо неоформено проявление на силите на боите. Не може да се каже, че Кетер са асата и асата – Кетер, но те са свързани напълно чрез ясна обща идея – огънят за стихиите, Кетер за Сефирот и асата за боите служат за творяща сила, източник, от когото произлиза всичко останало.

Двойките, съответстващи на Хокма, получават чиста енергия директно от асата, те са силни, активни и благоприятни. Те са движещата, активна сила, проявяваща се в онези области, на които отговарят боите им. Те са движение, импулс, който обаче още не е намерил своето приложение, не е съотносим към нещо конкретно. На двойките е нужна уравновесителна сила, която да приеме тяхната енергия, да съхрани импулса им и да го превърне в някакъв резултат.

Енергията на двойките намира своето конкретно въплъщение в тройките, Бина, където се появяват първите резултати от приложението на силата на двойките, която тройките поемат и стабилизират. Колкото по-ниско се спускаме по Дървото, толкова повече отслабва силата на асата и постепенно значението на картите дегенерира. В тройките се появяват първите неблагоприятни варианти.

Четворките завършват процеса на стабилизация на силите, достигат равновесие и са вече лишени от онзи импулс за разширение, който видяхме в двойките. Всички четворки образуват организирана система, те са устойчиви, макар и малко бавни, и представляват завършен етап на развитие, реализация на започнатото в конкретна, устойчива форма.

Петиците са свързани с Гебура и силата на Марс, затова носят в себе си идеята за конфликт и насилствени промени. Това е ранг, който се стреми да разруши наложената система, сформирана от четворките. Петиците носят безпокойство и бунт, опитвайки се да съборят това, което е построено от четворките и да започнат нов етап. Това не значи жажда за тотално унищожение, а просто стремеж да се събори система, която ограничава и връзва, отказ да бъде призната диктатурата на системата над личността.

Шестиците са Тиферет, много благоприятна Сфира, затова и картите от този ранг са благоприятни. Шестиците получават пряк лъч директно от асата, което ги прави още по-приятни (Тиферет е пряко свързана с Кетер и се явява нейно отражение и подобие на по-ниско ниво). Шестиците са разцветът на боята, най-благоприятният ранг, където бунтът на петиците вече е поправил това, което не е било добро при четворките, и е довел до формирането на действително хармонична система. Но това не е краят на пътя, това е средата на Дървото и влиянието на шестиците не е постоянно, не е победа, а по-скоро отдих преди нова битка.

Седмиците и осмиците силно деградират, тъй като техните Сефирот са вече доста ниско по Дървото. Те са встрани от центъра и са лишени от влиянието на асата, чиято сила вече е почти напълно изчезнала. Това прави голяма част от картите в този ранг доста неприятни. Защо голяма част, но не и всички? Защото не само Дървото определя есенцията на картите – подробности за това, откъде се появява тяхното предсказателно значение стават ясни при изучаването на астрология.

Деветките се връщат под прекия, макар и силно отслабен, благотворен лъч на духовната сила на асата, те са леко приятни, а Деветка пентакли е двойно благоприятна.

Десетките са Малкут, краят на пътя. Или неговото начало, ако погледнем отдолу нагоре, тогава Малкут е началото на духовния възход. Затова, достигайки дъното, картите трябва да започнат нов кръговрат на развитието си, като десетките са свързани с идеи за началото на новия етап,  новият кръг на развитие. Вие се оказвате в задънена улица, ударили сте дъното, време е да започнете нещо ново. И Десетка пентакли тук отново е най-благоприятната сред всички останали.

Сравнете – Деветка меча – жестокост, Десетка меча – катастрофа; Десетка жезли – потиснатост. Но Деветка пентакли е печалба, а Десетката – богатство. В края на пътя пентаклите значително се подобряват. Отново, това не се дължи на традиция, а на желязна кабалистична логика, основана на световете на Дървото. Малкут е Асая – свят, свързан със земната стихия, точно както са пентаклите, и чрез приближаването към Малкут, пентаклите се приближават към благотворният за тях източник на земна сила – те условно се завръщат у дома. За пентаклите Малкут изпълнява такава функция, каквато Кетер за всички карти. Силата на Малкут подхранва пентаклите и ги прави по-благоприятни в края на боята. И тъй като всички светове на Дървото са свързани със стихиите, то и всеки ранг на числовите карти в една или друга степен се оказва под влиянието на някоя от тях.

Тук е мястото да се замислим как са свързани асата, Кетер и огъня; как двойките и тройките са свързани със стихията вода и така нататък. Това е по подобие на будисткия коан – есенцията не е в отговора, а в размислите – вие съпоставяте, сравнявате, мислите, медитирате и откривате нещо ново, получавате лични откровения и обновено, дълбоко разбиране за картите Таро.

Кабалистичното Дърво на Живота задава обща тенденция за развитие на всички бои и преминаването на картите по едни и същи десетки варианти на проявление на конкретната стихия. Но конкретното проявление на всяка карта зависи също така и от нейните астрологични аспекти, затова малко по-натам в раздела, посветен на астрологията, числовите карти ще бъдат разгледани по-подробно. Ще стане ясно как се формира предсказателното значение на картите.

 

Пътища и Главни Аркани

 

Значенията на Главните Аркани не произлизат директно от позициите им на Дървото на Живота, но съпоставката между значението на картите и положенията на пътищата може да бъде прекрасно упражнение за изучаване на взаимовръзките между Арканите. Опитайте да погледнете на пътищата на Дървото като на графическа репрезентация на отношението между картите.

От Кетер произлизат два висши пътя – Алеф и Бет, на които съответстват първите два аркана – Глупакът и Магът.

Пътищата Алеф и Бет на арканите Глупак и Маг
Пътищата Алеф и Бет на арканите Глупак и Маг

Глупакът се движи от едната страна на Кетер, Магът – от другата. Глупакът е спонтанност, действие без планировка, без разсъждение. Магът е хитро действие, запланувано, премислено.

Пътят на Алеф свързва Кетер, ненарушеното изначално единство, с Хокма – първият импулс на движение, първата воля на себепроявление. Пътят на Алеф е начало на творение и всички останали части на дървото се сформират именно от този първи импулс. Това е най-важният път и всички останали пътища са негови копия и подобия; пътят на Алеф на Дървото носи в себе си си кълновете на всички останали пътища. Всеки последващ път все по-силно се приближава към материалния свят, с все по-силно намаляваща по пътя на деградацията духовна сила на Кетер – като подобие на Алеф, изгубило част от изначалната си чистота и приело някак по-изгрубяла форма. Алеф обозначава първото движение на все още неоформената сила, която няма никакви свои противоположности, а означава неспособност за цялостно себепознание. Това е универсален и абстрактен принцип и на всеки следващ етап от него просто се разединяват отделните му части. Същата роля играе и Кетер за Сефирот, а Асата – за боите. Това е пътят – прародител. Сътворението на света в Кабала е създаване на двойнственост, разделяне на първоначалното единство. Алеф е пътят, на когото още не е възникнала първата двойка противоположности, той предшества това творение. Ако „в началото бе словото“, то Алеф е тишината, царяща в мига преди това начало.

Числото на Глупака е нула, а нулата не е единица, това е най-малкото число. Тя е началото на обратното броене, това, което съществува преди началото на всичко, това, което води до числата. И най-малката промяна би я превърнала в конкретно число.

Глупакът е онзи Аркан , който  достига до всички Аркани. Глупакът е прародител на колодата, тази нула, която няма как да бъде изразена и всички останали аркани са отражения на Глупака, форми, който той приема. Той е универсален, но не осъзнава себе си. Това е този първи импулс, който все още не е приел конкретна форма, способен е да даде начало на каквото поиска, но сам себе си не познава. Глупакът значи спонтанност, липса на планове, вдъхновение, също така и глупост – тези идеи са силно видни в Даоизма, с неговия принцип на следване на потока Дао. Описвайки човека, който познава Дао, Чжуан – Цзъ пише:

 „Човек, който притежава силата на добродетелите, живее вкъщи, без да товари своя ум и извършва действия без да бърза. Понятията правилно и лъжливо, похвала и критика от страна на околните не го вълнуват… Той има пари, дори и да не знае откъде са; той има и достатъчно пиене и не знае, откъде се появява храната“

Именно в това е силата на Глупака, действие без разбиране, без осъзнаване и без възможност да сгреши. Както и пътят Алеф, Глупакът е началния импулс, сформиращ всичко останало, абстрактен и универсален, първоначално действие, лишено от цели и фокус на приложение, действие заради самото действие. Глупакът също така се асоциира с безумие, но безумието винаги е спътник на шаманите, маговете, юродивите, пророците, всички онези, които „не са от този свят“ и които живеят вън от общоприетото и светските закони.

Противоположният път е Бет. Той също започва от Кетер, но се движи към Бина. Названието „Бина“ означава „Разбиране“, този път води от изначалното единство към силата на разбирането и осъзнаването. Буквата Бет е особено важна в Кабала – това е първата буква на думата „Берашит“ – „BRAShITh”, първата дума в Библията на иврит. Ако Алеф и Глупакът представляват това, което е преди началото, то Бет и Магът са самото начало. „В началото бе словото“, пише в Евангелието, и Бет – Магът, както и (малко прибързвайки) Меркурий – са точно творящото слово, ясно изразена Воля и променящи се светове.

Пътят Бет тръгва от същата точка, от която и пътят Алеф, но върви в противоположна посока. Това е различен принцип на себереализация, напълно осъзнат и основан на разума, според Сефер Йецира Бет царува над мъдростта.

Магът е висшето проявление на разума, на чистия с нищо несвързан разум. Пътят Бет води до висше единство – в Кетер той е над всяка дуалност и разумът на Мага вижда света в неговото неразделно единство, въпреки че той вече не е Алеф и напълно осъзнава себе си като отделен от света. Той е над условното светско деление на добро и зло,  черно и бяло, лъжа и правда. Затова Магът е и ученият и лъжецът, и мъдрецът и мошеникът, за него няма фундаментална разлика между едната и другата гледна точка, той лесно се нагажда на всяка, без да приема никоя.

Същият този Таоизъм учи, че всяка дума, произнесена на висок глас е лъжлива; истината не може да бъде изразена с думи и Магът е това слово, което може да сътвори света, но разбира своята лъжливост. Бидейки изначалното слово, Магът разделя света на категории, създава закона за причините и следствията. Той е Логос, който изразява света в думи и букви. Алеф и бет, Глупакът и Магът уравновесяват един друг и създават двойки на противоположности, които допълват една друга, които достигат една цел, но използват различни средства.

На противоположния полюс на Дървото на Живота от Малкут, земния свят, тръгват три пътя – Тау, Шин и Коф: Светът, Страшният съд и Луната.

Пътищата на Арканите Луната, Страшния съд и Света
Пътищата на Арканите Луната, Страшния съд и Света

Арканът Светът е и успех и концентрация на проблеми, и инерция. Това са задръжки и трудности или в самото начало, или в самия край, преломен и отговорен момент. Тази карта означава и началото на действието и неговият край, и първата стъпка и последната. Ключът към значението на този Аркан е в неговото местоположение на Дървото на Живота. Пътят от Малкут към Йезод е както първият, така и последният път на Дървото, в зависимост това дали се издигате или спускате.

Ако се движите по реда на развитието на Духа в Материята, от Кетер към Малкут, то това е последният път, пълното завършване на еманацията на Дървото, краят на пътя, тази граница, зад която духовното окончателно се уплътнява и става материално. Но ако проследим пътя на развитие на човека, този на посвещението, пътят на Змията, която отива от Малкут към Кетер, то това е първият път, първото посвещение, първата стъпка нагоре. Човекът на този път навлиза в астралния свят и за пръв път се издига над чисто материалното съществуване. Това е тази първа стъпка, която променя всичко.

Пътищата Шин и Коф вървят в различни посоки от Малкут. Съдът е самостоятелен избор, смяна на ситуацията, решителна стъпка към посрещането на промени. Луната пък е спирка, застой, неспособност да се направи избор и да се поеме тази решителна стъпка. Същата ситуация като при Арканите Глупак и Маг – два противоположни пътя, два различни способа, произхождащи от една и съща точка.

На пътят Тау предстои тежка работа по подемането на първия реален астрален опит. Този път продължава пътя на Арканите Умереността и Жрицата, всеки свързан с идеята за пълен баланс и равновесие. Всички тези пътища са разположени на колоната на Равновесието.

Пътят Шин води до Ход – област на разум и логика, това е път на проби и грешки, експерименти, а също така е и път, който служи за основа на колоната на строгостта, която завършва пътят Бет – пътят на Мага, най-съвършеният и осъзнат разум. На пътя Шин предстои отърсване на първоначалната представа за себе си и света, встъпване към срещи с нови истини и направата на най-решителната стъпка на Аркана Страшния съд. Образът на тази карта е образ на християнския Страшен съд, когато мъртвите се надигат от гробовете; но не е нужно есенцията на рисунката да бъде приета буквално. Този Аркан говори за настъпването на съвършено нов етап, когато светът радикално се изменя и е нужно или да се стане част от него, или да се загине (по подобие на начина, по който Страшният съд символизира началото на новия свят). Това е символ на преображение на живота – човешкото тяло е физическата обвивка на своята душа и, говорейки символически, тялото е гробът, в който е погребан духът. Пътят Шин, който води от Малкут към Ход е път на духовното възкресение, прехода от  чисто физическото съществуване на тялото към тържествуването на интелектуалният живот, първото пробуждане на разума. Бет е върхът на този път.

На пътя Тау разумът преодолява ограниченията на материалния свят, издигайки се към астралния, фин свят. Пътят Шин е преодоляване на ограниченията на самия разум, добиване на разбиране на истинската есенция на света, без украса, без илюзии; сблъскването с най-суровата реалност, живота, както тя е представена на пътя към Сфира – Ход, областта на Меркурий, с която е свързан и последният път от тази страна на Дървото – пътят на Мага. Нужно е да се осъзнае и приеме най-неприятната реалност, без никакви заблуждения, като даденост и факт – или да се загине. Отрицанието на фактите е безполезно. Заблудата сама по себе си е винаги фатална и само разумът разкрива истината, която може да бъде изключително болезнена и неприятна.

Пътят Шин е уравновесен с пътя Коф и, подобно на двойките Алеф и Бет, това е двойка на допълващи се противоположности. На този път разумът стига до колоната на Милосърдието, върхът на която не осъзнава и не знае различията и двойнствености на единството на пътя Алеф. Това е потапяне във вътрешния свят и на този път разумът превъзхожда материята, преодолявайки препятствията, заключени в самия него. Пътят Коф е съотносим към илюзиите, измамите, халюцинациите и всичко това съответства на символизма на Луната. Шин и Коф са както вътрешна, така и външна травма. Шин изгаря всичко излишно, а Коф се потапя най-дълбоките илюзии, чувства, потъва сам в себе си, търсейки пътя към красотата и хармонията. Това е пътят на чувственото, а не разумното възприемане на света, на цялостното му приемане, с всичките му ужаси.

Следвайки този принцип може да съпоставяте пътищата и Арканите, използвайки Дървото на Живота като основа за такива съпоставки. Пътищата Гимел – Жрицата и Далет – Императрицата, са перпендикулярни и пресичат един друг.

Пътищата на Арканите Жрицата, Императрицата, Колесницата, Обесеният, Папата и Колелото на Съдбата
Пътищата на Арканите Жрицата, Императрицата, Колесницата, Обесеният, Папата и Колелото на Съдбата

 

Сравнете значението на следните карти – Жрицата, напълно духовен, възвишен Аркан, извън всичко светско, извън всякакви сексуални и плътски отношения. Императрицата е „перпендикулярна“ на нея по значение – тя е сексуална, развратна, даже промискуитетна – това е Аркан на плътските радости. Жрицата е девствената богиня Диана – Артемида, а Императрицата – богинята на любовта, Венера – Афродита, Фрея. Пътят Гимел пресича бездната на Дървото на Живота и отива в Кетер. Той уравновесява Алеф и Бет, подобно на Тау, който уравновесява Шин и Коф. Това е продължението на пътя Тау, върхът на колоната на Равновесието, и този път открива директен достъп до Кетер. Това е най-висшият и пряк духовен възход. На Аркана Жрицата  често е нарисуван воал, като символ на Бездната, която е нужно да се пресече и ключ или книга – символ на знание. Жрицата отваря път към висши тайни познания, път, водещ зад последната завеса, отделяща от Кетер. Това е път на пълна самоотверженост, баланс, бива открит само на малцината, които са готови да стъпят в неизвестността. Пресечените бездни представляват радикално прераждане, трансформация на личността и никой не знае какво чака от тази страна на завесата на Жрицата

Духовните пориви на Жрицата са чужди на Императрицата и тя се стреми към прости плътски удоволствия, и се асоциира преди всичко с сексуалността и брака. Пътят на Императрицата, Далет, съединява Хокма с Бина, изначалното мъжки и изначалното женско начало, встъпващи в символичен космически брак.

Буквата Гимел означава „камила“, която служи като символ на пресичането на Бездните, които последователя преодолява в края на дългия, тежък път, подобно на странството на камилата в пустинята. Далет означава „Врата“. Императрицата често е изобразявана бременна, тя е карта на майчинството, естествено продължение на идеята за сексуалността, а майката служи като врата към този свят за своето детенце.

На колоната на Милосърдието, Папата продължава на по-високо ниво от Колелото на Съдбата. Колелото възнася към върха и хвърля в низините на милостта на вселенските цикли онези, които нямат силата да разберат и да се изменят, и които разчитат само на късмет. Папата пък се стреми да опознае тези цикли, да ги изучи, опише и да се научи да ги управлява. Той не желае да бъде просто елемент под натиска на вселенските сили, а се стреми да контролира и управлява.

По същия начин на противоположната страна е активната Колесница, която следва своите цели и поема всичко под контрол. Но едно ниво по-ниско Обесеният линее, застинал в непроменливо състояние. Колелото и Обесеният са противоположни и се намират на противоположни колони, но във всяка от тях човекът е пасивен и не управлява ситуацията. Докато Колелото на колоната на Милосърдието дава благополучие, за разлика от Обесения, разположен на колоната на Строгостта необходимата саможертва.

Колесницата подчинява всичко на една цел, всички сфинксове впрегнати в своята карета на колоната на Строгостта, а Папата, на колоната на Милосърдието обучава, наставлява и указва пътя. Там самият той подчинява волята си, но меко, не чрез безхарактерност, а чрез обучение на собствения си светоглед, когото се учи възприема като единствения верен. Той се опитва да направи ученика си по-добър, но неизбежно прави от него свое подобие. И всеки от тези Аркани се намира по-високо от втората двойка карти, и въплъщава активност и стремеж към овладяване на околния свят, в противовес на по-пасивните двойки противоположности, които образуват Колелото и Обесеният. Забележително е, че от гледна точка на астрологични съответствия (и тук отново леко избързвам), пред централния път, който е зает от Жрицата, е свързан с Луната, а пътищата, които са му паралелни, тези на Колесницата и Папата, съответстват на Рак и Телец. Всеки един от тези знаци се намира под влиянието на Луната, като знак на обител и екзалтация.

Разбирането на кабалистичните връзки в Таро в никакъв случай не са достатъчни, за да отговорят на въпроса „защо?“. Защо картите значат именно това, какво означават? Но това познание е необходимо, тъй като то е още един компонент от отговора. Работата по тези съпоставки никога няма да бъде завършена и цялостна, това е един безкраен процес на потапяне във все по-фини смислови отенъци, и за които Дървото предлага идеална схема за следене на връзките между Арканите. Пробвайте да сравните картите не само по двойки, но и в пределите на един от световете, една от колоните, или ги сравнете в триъгълници – Глупак, Маг, Императрица; Силата, Справедливостта, Отшелникът; Кулата, Звездата, Слънцето.

 

Главните Аркани и Сефирот

 

Има и още един възглед на взаимовръзките между Дървото и Главните Аркани – понякога с тях се съпоставят не само пътищата, но и Сефирот. Това са авторски методики и не са общоприети, но си струва да бъдат разгледани накратко.

Първата методика е предложена от гореспоменатия Пол Кейс. В този метод Глупакът, бидейки Нула, стига до първа Сфира и е свързан с кабалистичното понятие Айн Соф – онези духовни светове, които са по-висши от Кетер. Главните Аркани от 1 до 10 съответстват на Сефирот по ред (Отшелник, Аркан номер девет отговаря на деветата Сфира – Йесод). За останалите Аркани Кейс вкарва в употреба нумерологията. Дяволът е Аркан номер 15. 15 = 1+5 = 6. Шести Аркан  е Влюбените, а 6 Сфира — Тиферет. Оттук следва, че при изучаването на Дявола, той трябва да бъде разглеждан като свързан с Тиферет, а също така и във връзката му с Влюбените. После, 6 = 1+2+3+4+5+6 = 21, а 21 = 2+1.       Оттам следва, че Дяволът трябва да бъде разглеждан като съчетание от принципи на Двойки и Единици, Хокма и Кетер, които по тази система съответстват на Жрицата и Мага. И, също така, 21 = 2+1 = 3. Добавете към тази съпоставка на картите Аркан номер три – Императрицата, и Сфира Бина. Императрицата се проявява като крайният израз на всички идеи, които се случват при Дявола в неговото развитие. По този начин, след всички пресмятания, Кейс стига до извода, че с Дявола трябва да се свързани Влюбените, Жрицата, Магът и, най-вече Императрицата.

Забележително е, че и Императрицата, и Дяволът са свързани със сексуалността и въплъщават женски и мъжки принцип, който има отглас в символическото описание на Императрицата в едно от произведенията на Кроули, където този Аркан се описва като четворка, която чака нейните седемдесет. 4 е гематрия на буквата Далет, съответстваща на Императрицата, а 70 – гематрия на буквата Айн, съответстваща на Дявола, което указва сродство между тези два Аркана в друга форма.

Друг именит автор, последовател на школата на Френското Таро, Освалд Вирт, също предлага съпоставка между Сефирот и Главните Аркани, по подобна схема с неголеми различия.

Айн Соф е отново Глупакът, Кетер – два Аркана – Магът и Колелото на Съдбата (Аркани 1 и 10), Хокма е Жрицата и Силата (Аркани 2 и 11), Бина е Императрицата и Обесеният (3 и 12), Хесед е Императорът и Смъртта, Гебура – Папата и Умереността, Тиферет е Влюбените и Дявола, Нетцах – Колесницата и Кулата, Ход – Справедливостта и Звездата, Йесод – Отшелника и Луната, Малкут – Слънцето, Страшният съд и Светът.

Тоест, ако Арканите започват с Мага, редът следва от Кетер до Йесод, а след това, започвайки с десетия Аркан, цикълът се повтаря. В резултат остават три Аркана – Слънцето, Страшния съд и Светът, които вече не са свързани с Малкут чрез никаква цикличност. Именно тази последна част отличава тази система от предложената от Кейс. Във всичко останало те са идентични, получавайки еднакво разпределение чрез различни методики.

Превод – Деспина Горанова