Смъртта – “Memento mori!”
„Хората са почитали вратата към Бога, която се отваря със смъртта и са се подготвяли да преминат през нея. Така е било в старата ни българска вяра и в старата вяра на много древни цивилизации.“
Р.
За Смъртта и 13 голям аркан предпразнично. Декември е месец на равносметките. И е месец, в който символично старата година умира. Темата за смъртта е щекотлива, болезнена. Някой ще каже, че хич не ѝ е мястото в празничните дни. Аз ще кажа, че точно тогава е най-актуална. В отблясъците на коледните елхи идеята за Смъртта витае. Но повечето хора не осъзнават това.
По-често поглеждат към предстоящото зараждане. Почти на всеки ще се случи предпразнично да направи своята равносметка. И да се зареди с нови надежди и мечти за предстоящата нова година. Това често означава, че оставяме старото и ненужното в отминаващата година. Но когато сме обхванати от надежди – Звездата в нас блести силно, по-трудно се сещаме, че сме склонни да се разделим с това-онова, което не работи добре за нас.
Темата ми е близка и ме вълнува, плутоново дете съм. Но тези дни имаше доста синхроничности, които ме накараха да напиша повече за тази толкова „страшна“ карта в Таро.
Попадна ми интересна книга за стари символи в скали. Които изобразяват смъртта и раждането. Оказва се, че символ за смърт и раждане е един и същ и наподобява утроба. В древността по наши земи са вярвали, че положеното тяло в гроб във ветрилоподобна форма(утробна форма), всъщност е момент на зачатие – когато човек умира тук, за да се роди душата му на другото място. А когато е заченато дете – в утробата на жената, душата му е умряла в другия свят, за да се роди тук. Символът, който наподобява ветрило и означава смърт и раждане, показва как са приемали тези две събития като портал, врата – нищо не се губи във Вселената.
Изглежда в миналото хората са били много по-наясно с принципите на живота и смъртта. И са приемали много по-леко тези събития. Мъдростта и спокойствието от осъзнаването на приемствеността – били са мъдри. За разлика от нас. Често вкопчени до болка във вещи, хора и модели на поведение. Без да осъзнаваме, че не са ни необходими и не правят живота ни по-добър, по-красив, по-щастлив. Загубили сме умението да оставяме хора, събития, ситуации да изтичат между пръстите ни. И повече време отделяме на мъката по загубата. Отколкото на надеждата и радостта, че се освобождава място за новости.
Смъртта в Таро е трудна карта. Тя се появява, когато иска да ни каже, че в посоката на нашата приказка – живот, се налага да направим промени и да оставим нещо зад гърба си. Да го оставим да утихне, да се разделим с него. Това е времето на дълбока лична трансформация. Не случайно астрологично Смъртта се свързва със зодиакалния знак Скорпион. Който също има отношение към смърт. 8 дом – начало и край. Воден дом. Труден дом. Който честичко води до мигове на катарзис. До малки символични убийства. И възраждане. Когато се зародиш отново от пепелта.
Смъртта в Таро може да покаже смърт на близък човек. Да, това е така. Но идеята е не просто да разберем, че някой си отива. А да се преборим с вроденото желание да запазим живота, навиците и обкръжението си непроменено. Това е трудното на Смъртта – не толкова загубата, колкото неумението ни да се променяме под влиянието на външни фактори, които не зависят от нас и не сме ние водещи в тези трансформации. Или осъзнаването, че сме смъртни. И не винаги ние сме инициатор на промените около нас. Все се върти идеята около егото. Което намирам за причина по-трудно да се справяме със загубите.
Смъртта в Таро може да покаже прекратяване на отношения – лични и делови. И да, трудно е. Но може би Вселената има по-добри планове за нас. И това е възможност да ги осъществим.
Смъртта се появява и ако се нуждаем от време за размисъл, дълбока и лична трансформация. Когато трябва да останем насаме и честно пред себе си да признаем от какво нямаме необходимост. И как трябва да се справим с личните си предизвикателства.
Смъртта е трудна карта. И колкото повече се съпротивляваме и стискаме здраво задъхани и умиращи навици, хора, връзки, отношения, толкова по-болезнена ще е раздялата с тях.
Интересна е и заигравката с редуцирането на 13 – 4. Под номер 4 в големите аркани се намира Императорът. Или този, който е останал насаме със себе си, за да вземе решение. Как да проведе битките си, какво да жертва, за да достигне до победата. Карта, която аз намирам за показателна за нашите избори.
Интересна е и следващата карта в Таро – Умереността, 14 голям аркан. Когато си постигнал баланс и хармония. Когато си достигнал онзи момент на вътрешно спокойствие и смирение. Или се преболедувал Смъртта и търсиш отново път към духовното.
Таро е приказка. И след Смъртта идва време за успокоение. Ново начало. Нов ден. Когато сме почистили място в себе си и около себе си. За да ни се случват нови чудеса.
Смъртта изисква от нас да скъсаме с миналото. С всичко затормозяващо, задържащо, което прави живота ни блато. А в застоялата вода живот няма. Трябва да има движение, свеж полъх, свободно място за случване. Смъртта освобождава място. Ако не е доброволно и осъзнато, ще се случи по трудния начин. Ние сами избираме как ще преживяваме загубите.
- В любимата ми колода Смъртта е изобразена много красиво. Носи усещане за покой, успокоение. Време със себе си.
- Да, украсата е направена от много талантливи деца.