Отшелникът – в търсене на Светлина
Какво гръмко име за такава хубава карта. Отшелникът не е картата, която буди любов от пръв поглед. Картата създава негативни чувства, защото по-често сме склонни да си представяме Отшелникът като безпътна личност. Но това е голямата заблуда на първото впечатление. Отшелникът не е загубен, дори да е усамотен в своите пътешествия. Той сам е потърсил уединението, сам се е лишил от социален живот. За да достигне в своята медитация до себе си. Онази искра, първообраз на огън, който разпалва цялата му същност.
На всеки от нас се е случвало да заглуши желанията на сърцето и душата си в забързаното ежедневие и различните емоционални „шумове“, които ни заобикалят. Често се самозабравяме в желанието за успех или сме твърде отдадени на материалното. Губим вярата, връзката с духовното. Когато ситуацията достигне свой пик, предстои ни важна промяна в живота, може да има вътрешно колебание дали това е нещото, което истински желаем. Тук се появява Отшелникът. Който изисква от нас да се отдръпнем, да запазим тишина и да потърсим отговорите в себе си. Чрез спокойно съзерцаване и преосмисляне.
В много колоди Отшелникът е изобразен на върха на планина или сред гора. Заобиколен от животни и с фенер в ръка, от който се осветява малко пространство пред него. Отшелникът няма нужда да осветява цялата гора, да я озарява със светлина. На него му е нужно да открие светлината вътре в себе си. Онази жизнена сила, истински пламък на своето съществуване. Съзерцанието в покой му дава добър поглед върху случващото се наоколо, дори да не участва активно. Отшелникът трупа мъдрост в търсене на себе си.
Картата не е с краткотраен или незабавен ефект, когато се появи в някоя подредба. Индикира период, в който трябва да потърсим отговорите, които са вътре в нас.
Отшелникът може да показва мъдри хора, духовни учители. Но по-често е насочен към скритата мъдрост, която всички притежаваме дълбоко в себе си. При поява в подредба бих посъветвала да се посети място, което всеки усеща за свято, да се разходи сред природата и да „чуе“ какво му нашепва земята, гората, водата, сърцето.
Всеки от нас може да има своите мигове, в които е Отшелник. Моето време на бягство и намиране на себе си е през лятото. Когато се пренасям на морския бряг, живея в скромна палатка на пясъка и съзерцавам морето. Там откривам повече себе си – в тишината на вълните и природата.
Къде са вашите места, в които се чувствате като Отшелник? Като себе си? Ще се радвам да споделите впечатления.