Луната – потъване в нощта
Появи се нова звезда, която иска да грее силно на небосклона. Опита се да засенчи Луната и привлече вниманието ми по време на скромната фотосесия.
Котешки лунни и безлунни нощи
Жанр: Драма, Фентъзи, Мистерия
Година: 2016
Производство: България
Актьори: The Moon, Безценен
Попаднах на интересен стих в интернет пространството. Първата ми асоциация беше свързана с Луната – 18 голям аркан от таро. Астрологично има връзка със зодиакалния знак Риби.
Луната е хлъзгава карта. С идея за тайни, мистерии, живот под повърхността, в скрит свят. За мен Луната е като да сънуваш с отворени очи. Подсъзнанието води в неясна посока, но си буден. Някъде там може и да се изгубиш. Гледаш вътрешния си свят през криви огледала, образите могат да са неясни или объркващи. Луната е търсене и достигане до себе си с помощ на интуицията или дълбоката мъдрост, която чака да бъде открита. Луната е въображение и творчество. Но и цикъл – след ден идва нощ. Не всичко е тъмно и неясно. Хлъзгавото идва, ако съвсем се загубиш в кривите пътеки на подсъзнанието, между лай на собствените страхове, в илюзиите, които благодатно се развиват в лунните нощи. Който се страхува от удавяне, загубване, нека не търси бисери по морското дъно в лунни и безлунни нощи.
Пясък за часовници
И все те няма, и те няма, и те няма…
Ти беше ли, или аз просто те измислих
в безлунна нощ, безлунна и голяма
като начало на вълшебна приказка…
Ти беше ли наистина? Или сънят ми
премина в ден и аз не го усетих…
И после някакъв будилник звънна.
И опустях. И се строши сърцето ми.
А все те чакам…Тиха и дъждовна.
Добре, че е строшеното сърце, обаче.
Допълвам с него всички пясъчни часовници.
И правя време. За да не заплача.
Caribiana